НАШЕПНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЀПНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал. ); нашѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашѐпнат, св., прех. Нашепвам. Не зная доколко си има мястото това, що забележват някои, че той [принц Батемберг] уж нашепнувал на чужди някои, че е решен да направи такъв един преврат с цел някаква си. П. Р. Славейков, ПХС, 29. Твърде лесно и скоро ги погърчат. / Не знам що им нашепнуват, що правят. П. Р. Славейков, Сл, 69. нашепнувам се, нашепна се страд.; нашепнувам си, нашепна си възвр. и взаим. Околовръст, туй тъмно пустогоре / обзели, дънери се хралупни редят, /../ и сякаш вещици,.., / един към други те привели са глава / и си нашепнуват таинствени слова. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 57.

— Друга форма: нашъ̀пнувам.