НАШИБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЍБВАМ, -аш, несв.; нашѝбам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Шибам, набивам1 (с камшик, пръчка и под.) някого докрай. Земята е моя. Би трябвало да ви нашибам с бича си, че сте пуснали стадото без мое съгласие. Д. Спространов, ОП, 20. — Или ще слезем на ромейски бряг, а там ще приберат кораба и нас ще продадат в робство, или ще ни нашибат с камшик. Д. Добревски, БИ, 20. Константин Кръстев взе тет‑

радката от купчината, дигна я високо пред очите на целия клас и я размаха. "С нея ще ме нашиба по главата!..." — скосиха се съвсем краката на второкласника. Г. Русафов, ИТБД, 122.

2. Наслагвам някъде нещо в голямо количество или набързо и безразборно; наблъсквам, набутвам, натъпквам. Нашибахме дрехи, консерви, шах и какво ли не в раницата и тръгнахме на екскурзия. // Натъпквам, наблъсквам нещо с продукти, вещи и под.; нагъчквам. "Добре им е на масловци... Ще нашибат и тази година хамбарите с храна." Кр. Велков, СБ, 74.

3. Поставям доста голямо количество ниски оценки (на ученик); наблъсквам. Нашибаха ми 3 двойки този срок. нашибвам се, нашибам се I. Страд. от нашибвам. II. Възвр. от нашибвам в 1 знач.

НАШЍБВАМ СЕ несв.; нашѝбам се св., непрех. Разг. 1. Шибам много, колкото ми се иска, до насита. Шибнице ле пръчко, / шибай, нашибай са. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 327.

2. Обикн. мн. и 3 л. ед. Влизаме някъде много, в голямо количество или набързо; наблъсквам се, набутвам се, натъпквам се. Казах на аретликя: — Стани отпъни вратата. И той стана. Става, отпъва, запъва дорде всички, един по един, се нашибаха в избата. М. Кънчев, В, 267.