НАШИЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЍЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Каишка или метален обръч около шията обикн. на куче, които служат за прикачване на друга каишка или верига, за защита и др. Под нашийника на кучето Гавриката намери прикачена бележка: "Гавриле, тръгни по кучето — ще те доведе при мене." П. Славински, ПЗ, 178. Щом скочих и насреща ми се изправи.., кучето на съседите.. Беше голямо куче, с железен нашийник срещу вълците. Й. Радичков, НД, 35. // Разш. Спец. Пръстен, който се поставя около шията на птици, обикн. с изследователска цел. Забележителни са данните от едно наблюдение върху храната на скореца, направено в Холандия. С помощта на особени нашийници, поставяни от време на време върху вратовете на малките, им е била отнемана възможността да поглъщат храна. М. Йосифов, ЗФБ, 48.

2. Рядко. Пръстен, гердан, обикн. от метал, който се поставя около шията на човек за украса като част от облеклото или за наказание и др. Останал сам, Калота плясна с

ръце и от една невидима врата се показа, въоръжен от петите до главата, със сребърен нашийник на врата, началникът на стражата. Н. Хайтов, Л, 74. Към робите се отнасяли много жестоко. Оковавали ги във вериги, слагали им метални нашийници. Ист. V кл, 1980, 257.

3. Естествено оцветяване на перата на птици или на кожата, козината на животни около шията, подобно на гердан. Шията [на птицата] е покрита с красив нашийник от дълги пера и когато е във възбудено състояние, те приличат на грива. Ц. Пешев и др., ФБ, 410.

—Друга (диал.) форма: нашѝеник.