НАШИРОКО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАШИРО̀КО нареч. 1. Върху, на голяма площ, върху обширно пространство. Зелена морава се е разстлала нашироко. Т. Влайков, Пр I, 137. Голям кълбест орех разпущаше нашироко клоните си и хвърляше тежка сянка. Й. Йовков, Разк. III, 7. И само отгоре да е изгорена кожицата, ако е нашироко изгорена, детето тегли много. Лет., 1871, 143. Белолика девойкя / бело лозе садила, / нависоко седела, / нашироко гледала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 418. // На голяма площ в сравнение с друго място. Все покрай реката криволичи тясната улица от прохода до моста — чак оттам излиза нашироко. Т. Харманджиев, КЕД, 14. — Нашето, градското училище. Решихме да го преместим в по-хубава сграда, по-нашироко, и да потърсим по-добри учители. Д. Талев, ЖС, 161. Мурджо се почувствува свободен и нашироко, разтича се из двора. К. Петканов, ЗлЗ, 33.
2. С голяма ширина на нещо ( отвор, размах, крачка и др.); широко. Не без лоши предчувствия добрият човек забеляза още отдалеч отворените нашироко врати. Й. Йовков, Ж 1945, 229. Когато Кир махна нашироко с десницата, той дигна веслата и ги удари силно в мътната вода. Г. Караславов, Избр. съч. V, 341. Момъкът беше облечен с бозав брич и сиво лятно палто, разкопчано нашироко. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 96. Гъската мяса камила да бъде, / че нависоко гледа, нашироко стъпа. Нар. пес. СбНУ ХХХVI, 81.
3. За разпространение на нещо (звук, вест, известност и под.) — надалеч от източника, на голямо пространство или на много места, сред много хора; широко. Неговата топла, радостна свирня се разнесе нашироко и нависоко из заспалата тракийска равнина. К. Петканов, ЗлЗ, 94. Емил Венков се потруди да разгласи нашироко сказката. А. Гуляшки, Л, 96. Нашироко известен е старинният и оригинален, с богата история и архитектура град Несебър. Л. Мелнишки, ПП, 30. С многобройни манифести / мигом страшното известе [за войната] / нашироко прогърмя / вред по цялата земя. СбХ, 42-43.
4. Прен. В значителна или голяма степен, в голям мащаб; много. Усилията на съда да проникне по-нашироко в мрежата на революционната организация вътре в страната остават напразни. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Славейков използува нашироко думи от народната реч: "изгора", "ромон", "колчем". Лит. ХI кл, 61. Рибеното масло, хайверът, рибеното брашно се използуват нашироко. Зоол. VII кл, 76.
5. Прен. Свободно, без ограничения и задръжки. След Кримската война по силата на Парижкия мирен договор границите на Отоманската империя били открити нашироко за стоките на развитата европейска промишленост. С, 1954, кн.3, 118. Когато се намери пак навън,.., той въздъхна нашироко и се метна на коня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 170. "Боже, благодаря ти!" си думах и като свалих ризницата и шапката, останах с дрехите си и почнах да се разхождам нашироко из парахода. Ив. Докторов, ЗД, 135-136.
6. Прен. Обикн. в съчет. с глаголи за говорене, мислене — като се обхващат, разглеждат, или се вземат предвид много неща, факти, подробности и др. — Ех, ти разсъждаваш като генерал — .. — Планираш военните действия нашироко, в перспектива. А. Гуляшки, МТС, 122. Първата пролетна акция на отреда бе нашироко обмислена.
Върху голям бял лист бяха очертани: пътят на движението на дружината,.., изходните позиции, обектите за нападение в самото село. К. Ламбрев, СП, 123-124. И Себат нашироко и изразително разправи как се е случило всичко, като извърташе и измисляше допълнителни и страховити подробности. Ст. Дичев, ЗС II, 303. За да може да реша да го зема [Ботев], трябоваше да ми опишете за него по-нашироко. АНГ I, 289.
7. В съчет. с живея и под. — с големи или много добри материални възможности; охолно, без икономия. Чолчев живее нашироко, всяка вечер пилее пари в хоремага. Ем. Манов, ДСР, 142. А радостта на тоя Божи свят не е само у тие, дето са нашироко и дето живеят охолно. Т. Влайков, Съч. II, 66. А може би в основата на всичко лежеше неспособността ѝ да се справи с твърде сложния апарат на семейството, който ѝ бе чужд, за който не се бе готвила, възпитана нашироко, с гувернантки и слугини. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405. Младен израсте по-нашироко. Като най-малък галеха го и му угаждаха. К. Петканов, БД, 12. // В съчет. с харча и под. Без ограничаване, с харчене на много пари. Лекарят дружеше с един млад и строен италианец,.. Бил някакъв милионер,.. Този млад човек харчеше нашироко. Ив. Димов, АИДЖ, 40. Давам тия сведения за личността си, защото се боя да не бъда взет за някой от ония пригладени младежи, които разполагат нашироко с кесиите на бащите си и по цял ден се излежават по сладкарници и кафенета. Д. Калфов, Избр. разк., 321.
◊ Нависоко и нашироко. Разг. 1. В съчет. с гл. гледам, виждам. Надалеч, в голям мащаб, в перспектива (гледам, виждам), умея далновидно да преценявам нещата. — Има хора, които гледат нависоко и нашироко... Те решават. Г. Караславов, ОХ IV, 448. — Ти, речи, не си пръв сладколъж, дето видиш нашироко и нависоко, а бесилото не видиш, но сѐ едно — какво друго да избираме? Н. Бончев, Р, 19. 2. В съчет. с гл. нося се, разнасям се. За песен, мелодия — надалеч, на голямо разстояние (се нося, се разнасям). Наоколо щурците щом го чуха [селянина], замлъкнаха и неговата топла, радостна свирня се разнесе нашироко и нависоко из заспалата тракийска равнина... К. Петканов, ЗлЗ, 94. Надълго и нашироко. Разг. 1. За разказване — много подробно и продължително. Изложи надълго и нашироко печалното положение на един поробен и съседен народ. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Разпитва ме надълго и нашироко за всичко и за всички. М. Марчевски, П, 185. Съветвам се надълго и нашироко. 2. Остар. Книж. На различни страни, в различни посоки; насам-натам. Той се разхождаше полека надълго и нашироко, като въртеше тоя страшен куп големи ключове. Др. Цанков, ТМ (превод), 138. Нашироко и надълбоко. Разг. Нашироко (в 6 знач.); задълбочено и обстойно. Казахте в началото, че той е умен, че той говори надълбоко и нашироко, ала досега нищо не приехте от тогова умния. Й. Вълчев, СКН, 499. И започна работа, по добруджански нашироко и надълбоко. О, 1978, кн. 6, 14.