НАШУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нашумя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. нашумя̀л, -а, -о, мн. нашумѐли, св., непрех. 1. Рядко. Изпълвам се с шум. Хайдушкият Балкан нашумя от бригадирски и строителни песни. В. Ченков, ЗХ, 44. ● Обр. Майор Борис се запъти към казармата с нашумяла от виното глава. Д. Ангелов, ЖС, 36.

2. Прен. Ставам известен, популярен, давам повод да се говори много за мен в определен период. С Невена се запознахме на изложбата на художника Любен Монев, който изве‑

днъж нашумя. Л. Петков, ГЦ, 113. Имената на Качалов, Германова, Масалитинов, Жаров, Павлов и др. бяха нашумели и дали мярката за високо постижение в театралното майсторство. П. Мирчев, СЗ, 123. Знаех, че Савата ръководи оркестър, който все повече нашумяваше, по телевизията го показваха. В. Робов, ПСВ, 75. Романът много нашумя.