НАЮ̀РВАМ

НАЮ̀РВАМ, -аш, несв.; наю̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Нападам, връхлитам, правя юруш. Доколкото може‑

ха, испанците стояха срещу големите сили на диваците, но последните тъй бясно наюрваха, щото невъзможно беше за дълго време да се задържат. П. Кисимов, ОА II (превод), 33. И наюриха срещу малката крепост на новий град Сант Доминго, за да го превземат. П. Кисимов, ОА I (превод), 109.

НАЮ̀РВАМ СЕ несв.; наю̀ря се св., непрех. Диал. Нахвърлям се, засилвам се, юрвам се. Наюриха ся да идат. Н. Геров, РБЯ III, 253. Наюри ся да го бие. Н. Геров, РБЯ III, 253.

Списък на думите по буква