НАЯВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЯ̀ВЕ нареч. 1. Явно, открито, така, че да се види, разбере от други, от повече хора или от всички. Тогава аз се прекръстих, не наум, а наяве, два пъти мисля, че се прекръстих, взех сърпа и почнах да режа царевичака. Й. Радичков, ББ, 11. Той не го показваше [съжалението] наяве, но то смекчаваше суровостта му. Д. Фучеджиев, Р, 44. На Вандом се въздържам да се покажа наяве, гарирам предпазливо.. и сподирвам бавно ситроена. Б. Райнов, ГН, 157. Моите другари го [турчето] повикаха на прозореца, пришъпнаха му нещо, а наяве викаха му:"Хем хубаво грозде да избереш!" Ив. Докторов, ЗД, 110.

2. В будно състояние, в действителност, не насън. Противоп. насън. Всичко това ставаше наяве, макар и да приличаше много на сън. А. Гуляшки, ЗВ, 111. Пада не от безсилие, а от трепет на вълнение от нещо мило, непреживяно досега от него ни наяве, ни насън. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 45. И звън след звън, / и звън след звън — / на кипнала вълна приижда. / Дали сънувам чуден сън, / или наяве туй се вижда! М. Недялков, Л, 88.

3. В действителност, реално, а не като мечта, намерение, представа. Стъпих на друг континент — Африка — и видях наяве с очите си местата, по които се е развивала и цъфтяла чудната култура на древните народи. С. Северняк, ОНК, 233. И пак ще отиде на седенките да я [Койка] види.. Ала когато на другата вечер галеният блян наяве стана:.., — Бойко обори мълчаливо глава. П. Тодоров, И I, 92.

4. Остар. При гл. съм, имам и под. Налице (в 1 знач.). По причина, гдето времято ся замина умерено,.., и слава Богу плодът и изобилието са наяве. Дун.,1866, бр. 62, 1. Как ся нарича такъво предложение, кога няма наяве предмета на словото? Д. Манчев, БЕ I, 50.

5. Остар. Очевидно, видимо, явно. Инак те щат да продължат своето общо дело, като оставят на британското правителство да оправдава своята наяве отрицателна постъпка към отечеството, Европа и Историята. НБ, 1876, бр. 3, 11.

6. Като прил. Обикн. поет. За сън — сбъднат, реализиран. Сън наяве.

◊ Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам, показвам / покажа, изнасям / изнеса и др.) наяве нещо. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Тоя нещастен резултат извади наяве недостатъците на артилерията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 125. Залягай да изкараш истината наяве и да унищожиш клеветата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 176. Общото мнение у Англия да са издирят и открият наяве безбожните злосторничества, извършени пролетес от черкезите и турските башибозуци в България, преобладава все повече и повече. НБ, 1876, бр. 15, 59. 2. Обнародвам, публикувам. За жалост този архив,.., не е изнесен досега наяве и ние не знаем — .. — цялото съдържание на водената преписка по основаването на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 77. Излизам / изляза (показвам се / покажа се, подавам се / подам се и др.) наяве. Ставам известен, видим, очевиден, разкривам се, проявявам се. И най-жестоките сатрапи са се стараели да скрият престъпленията си от очите на хората, но рано или късно истината излиза наяве, колкото и дълбоко да е погребана тя. М. Марчевски, ТС, 128. Съзнанието почва да възкръсва — и чувството на справедлив гняв и възмущение неволно бликва наяве. Г. Кирков, Избр. пр I, 68. Омразните нагони подават се наяве; призракът на глада,.., не извиква никакви добри чувства. Ив. Вазов, Съч. Х|V, 96. Тоя дух на самодеятелност, който приучва чловека да си ся обляга само на себе и ся показва наяве в пръгави работи на всякого едного, винаги е бил като отлика на характера на англичаните. Й. Груев, СП (превод), 5.

— Други (диал.) форми: на̀яве, наявѐ.