НАЯ̀ДКА

НАЯ̀ДКА ж. Диал. 1. Наяждане1, нахранване; наяда2, наядане1. — Вземи си един залък, Динчо, от хляба. — Не ми се яде, како Радо. — Вземи си, вземи. То не е за наядка, а за да се направи обичаят. А. Каменова, ХГ, 114. Ева ябълка погуби, / а теб — едно сирне бито! / Уви! За една наядка / колко пакост, срам теглѝла! Ив. Вазов, Съч. IV, 46.

2. Бъдни вечер; бъдник, кадилка, кадена вечер (Н. Геров, РБЯ).

Нямам наядка. Диал. 1. Не мога да се наситя, нямам насищане, насита. 2. За хранителен продукт — много е сладък, вкусен, не можеш да му се наядеш (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква