НАЯДЯ̀

НАЯДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Ядосам, разгневя, разлютя някого. (Н. Геров, РБЯ).

НАЯДЯ̀ СЕ св., непрех. Диал. Ядосам се, разгневя се, разлютя се. ● Нар.-поет. Ядно се наядя. Трандафил са ядно наяди, / още люто са разсърди. Нар. пес., СбНУ IХ, 54. Димо са ядно наяди / .. / Откачи тенка калъчка, / разсяка чемшир порти. Нар. пес., СбНУ VII, 85.

НАЯДЍ МИ СЕ св., непрех. Диал. Ядосам се, хване ме яд, разгневя се. Тодоркя са наядило, / наядило, нажелило. / Та при калугер отиде, / та си на врата почука. Нар. пес., СбНУ ХХV, 71. На юнакан са наядѝ, / наяди му се, накриви, / запаса пушка ръждива, / наметна кепе въшиво. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 298. ● Нар.-поет. Ядно ми се наяди. Ванчо на Радка думаше: / — "Любе Радке ле, Радке ле, / дето ми дума ти каза, /

не можах да я забравя. / .. / И мен се ядно наяди." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 308.

Списък на думите по буква