НАЯКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЯ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); ная̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Наяквам. От тия обучаванеа мишците надебеляват, ставовете наякнуват и придобиват една чудна похватност да извършеват сякакъв вид мърданеа. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19. А отрочето растеше и наякнуваше в духа, и изпълнуваше се с премудрост. Н. Рилски, НЗ (превод), 112.