НЕАНГАЖИРАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕАНГАЖЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неангажиран; незаангажираност. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата, въодушевени от веруюто на всички отшелници и дервиши: неангажираност! Досадило им е обществото и прогресът — всички трудности, свързани с това да бъдеш съвременник. В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Ти печелеше, като ставаше необходим на двама царе. Привидната ти неангажираност накърняваше морала на твоята същина, защото печелеше от това. Ст. Сивриев, ЗСБ, 172-173.