НЕБЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБЀ1, род. (остар.) небесѐ, дат. (остар.) небесѝ, мн. (обикн. поет.) небеса̀ и (диал.) небѐта, ср. 1. Ед. и мн. Въздушното пространство над земята, виждано обикн. като син свод, ограничен от хоризонта, върху който се открояват небесните тела, облаците и др.; небосвод, небосклон. Безоблачното небе приличаше на кристално чист свод от стъкло. Д. Димов, Т, 614. Луната весела и пълнолика си плуваше по небесата. Елин Пелин, Съч. I, 131. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5. Аз бях във завод / с опушено ниско небе. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 63. Изяснило се е небето, / приятното слънце огря / и златни лучи по полето / със щедра десница разля. СбДЧ, 194. Колко звезди на небето, / толкова здраве в тая къща. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 62. Лазурно небе. Звездно небе. Ясно небе. Мрачно небе. Сиво мартенско небе. Зимно небе. Утринно небе. ● Обр. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира. Него жалеят / земя и небе, звяр и природа / и певци песни за него пеят. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. // Стесн. Въздушното пространство обикн. високо над земята; ефир1. Като отчаян любител на всяка хармония, спрях се като замаян, догдето престанаха камбаните, и замря в небесата последният звук. Ал. Константинов, БПр, 48. И плеснат [самодивите] с ръце, па са прегърнат, / и с песни хвръкнат те в небесата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Дим пожарен / на кървави витла в небето е извил. К. Христов, ЧБ, 18. Ах, птичка фърчи по небето, / книга носи под крилото. СбГЯ, 27.
2. Ед. и мн. Рел. Според религиозни и митологични представи — предполагаемо място високо някъде в това пространство, където се намират раят с Бог, светиите и ангелите, както и други митологични и свръхестествени същества, и където отиват душите на умрелите. Тогава техният меден ек се разнасяше от камбанарията,.., подемаше душите към Бога и обръщаше очите към неговите селения — небесата. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Тя [турската черква] беше наследницата на секи един солдатин, когото Мохамед благоволи да повика на небето. Т. Икономов, С, 1872, бр. 43, 345. И ти ако го [Бога] обичаш, и ако го слушаш, ще тя обича сега и колкото живееш, и вечно на небесата ще тя обича. Псих. 1861, I, 9, 71. Благо делят четири ангели, / благо делят више на небеси. СбБрМ, 25. О гений, кой живееш в небесата, / в песни ми, нек ти блесне светлостта! К. Величков, Ад (превод), 17.
3. Прен. Само ед. Бог, Всевишният. Пратен съм да кажа наравно с Куно: здраве на нашия владетел хан Пресиян, да го дарува небето с още сто години живот и сила! Й. Вълчев, СКН, 58. Той [клиентът] е забравил всичко.. Всичко: жена, деца, дори и небето, както казва поетът! Елин Пелин, Съч. I, 196. Отплува пак с радостна надежда скоро да види края на теглилата и опасностите си. Но небето поиска още веднъж да изпита неговата твърдост с друго едно жестоко изкушение. П. Кисимов, ОА I (превод), 69. Поздрав, племе силно, младо, / във теглилата калено, / за съдби велики, нови, / от небето назначено. Ив. Вазов, Съч. III, 246.
4. Прен. Ед. и мн. Обикн. с предл. под и съгл. и несъгл. опред. (обикн. за място, признак). В район, край, страна, които обикн. са посочени от определението; небосвод, небосклон. Бъдещият император тогава [при пленяването] беше дете годиначе. Той порасна под българско небе. А. Каралийчев, С, 37. Той с нищо не бе ми загатнал за едно обстоятелство, което аз по-после узнах: крайно оскудния живот, сиромашията, в която живееше под засмяното небе на Италия. К. Величков, ПССъч. I ХIII. Аз помня няколко различни небета по света, където виждах отражението на лицето си различно. В. Петкова, С, 1980, кн. 1, 215. Някой пей — зове душа незнайна / в тъмното мълчане на леса, / дивно вечната зове ме тайна / на нощта тържествено сияйна / под безбрежни родни небеса. Н. Ракитин, Ст II, 112. ● Обр. Ти носиш тази жажда на очите / за нови ширини, простори, кръгозори, / за нови, нови небеса, звезди, слънца. Е. Багряна, СЧ, 23.
5. Прен. Поет. Само ед. Обикн. с предл. в, на, и съгл. и несъгл. опред. (обикн. за признак, място). Област, среда, обстановка, която се уточнява по място или качества от определението; небосвод, небосклон. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път,.., "Богомилски легенди" (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи и да го свърже с развоя на българската литература — толкова неочаквана и непредвиждана е неговата [на Н. Райнов] поява на българското литературно небе. Н. Лилиев, Съч. III, 59. В тяхното [на семейството] небе имаше една черна точка: нямаха слугиня. Ив. Вазов, Съч. IХ, 10. Тези народи, които берат, без да работят и с леснина, плодовете на земята, и тез, които живеят под едно благоприятно небе, са въобще съвсем малко промишлени. С. Бобчев, ПОС (превод), 109. Кристалното небе на любовта ни, / знам няма бурята да помрачи. Д. Дебелянов, С 1936, 32.
6. Обикн. мн. Остар. Космос, вселена. Изминали са цели столетия, не, даже хиляди години, полегка са изнизали, откак са е человеческий ум предал на изследванието на небесата. Д. Витанов, НС (превод), 13. Най-внимателното и философско изпитвание небесата виждало са да привожда до прие‑
тата истина, че земята била център на всичко небесно движение. Д. Витанов, НС (превод), 42.
7. Като междум. Обикн. мн. За изразяване на: а) Голяма изненада, възхищение и под. — Дали това не са моите братя сиромаси — прошушна си той,.. Но в тоя същи момент една ръка смъкна платното и... о, небеса! — пред него стоят Негово величество царят, министрите, генералите и поповете! Хр. Радевски, Избр. пр III, 6. б) Отчаяние, мъка; боже!
◊ Вдън небесата. Разг. Много нависоко. Два кръга така направиха над селото [двама работници с машина],.. и отлетяха вдън небесата. Й. Радичков, СР, 256. До небесата (небето)1. Разг.; До небе1 (небеса). Остар. и диал. 1. В съчет. с гл. хваля, вдигам, въздигам, превъзнасям и под. Извънредно много, прекалено (хваля). — Никой не ни кани на гости.. — На ръце ли искаш да те носят? Защо?.. Затуй ли, че в лицето им ще ги възхваляваш до небеса, а зад гърба им ще ги злословиш? Ал. Константинов, БГ, 51. "Читалище", когато беше почнало да обнародва превода му, беше го придружило с едно малко предисловие, в което,.., въздигаше до небеса и него, и труда му. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. Вий дигнахте до небето / славата народна. Ив. Вазов, Съч. II, 162. 2. В съчет. с гл. викам, крещя, пищя, нося се и др. Извънредно силно, високо (викам). В една кошница лежело едно мъничко боже създание, което крещяло до небесата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. Милорде! Инициативата, която зехте..,за да стигматизирате вопиющите до небеса свирепства на турците в поробените славянски области в Турция, въздига ви един вечен паметник за признателност в сърцата на цял християнски възток. НБ, 1876, бр. 20, 80. З. В съчет. със същ. вик, рев, шум, врява. Извънредно силен, висок (вик). Навън децата, както всеки ден, лудуваха из широкия двор и вдигаха весела врява до небето. Г. Русафов, ИТБД, 84. Събранието кипва. Цялата му лява половина се сдържа да не покрие с храчки симпатичния оратор. Вик, шум до небеса! Ал. Константинов, Съч., 36. Кога булките викнеха, / до небе глас са чуваше. СбГЯ, 34. До небесата (небето)2. Разг.; До небе2 (небеси). Остар. и диал. 1. Обикн. в съчет. с гл. издигам, издигам се, съм и под. Много нависоко. Блазе си му, който не знае почивка. / На ранина впряга волове в ярема / и китните снопи товари в колата, / а после доволен на гумното равно / издига високи, високи купни до небето. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 5-6. Другаде никъде не беше възможно да се иде: урви зафащат от нея [реката], та до небето! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 32. Овде дърво столовито, / столовито, грановито, / гранки му са до небеси, / а корени в сура земя. Д. Талев, ЖС, 7. 2. В съчет. с прил. висок. Извънредно, много (висок). И тъй, ний се запътихме там, минахме през двора на голямата "Ени джамия" с вити, високи до небе минарета и скоро стигнахме до една голяма еднокатна дървена къща, в която бяха сместили Министерството на полицията. Св. Миларов, СЦТ, 6. До седмото (деветото) небе, хваля, превъзнасям и др. Разг. Извънредно много, прекалено (хваля). — Какво, братко, нещо лошо ли се чува от земята? — Напротив .. Превъзнасят ни до седмото небе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 377. Земята твърда, небето високо. Диал. Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне някому, който е изпаднал в тежко положение. Идвам / дойда като дар от небето. Рядко. За нещо хубаво, приятно — бивам приет, посрещнат с голямо удоволствие или благодарност. В скромната ми гама от житейски удоволствия разходката с кон идваше като дар от небето. Й. Попов, ИЖП, 44. Идва ми / дойде ми (пада ми / падне ми, капва ми / капне ми) <като> от небето. Разг. Често с отрицанието няма. Получавам нещо без труд и усилия, наготово или съвсем неочаквано. Тончо не миряса, докато не взе в ръка добавъчното за наднормено производство. То им дойде като от небето. Ст. Даскалов, СЛ, 405. — Нивите ми ще взема... На мен пак щял да ги върне, ама с техника... Лежи ти на тази кълка, чакай да ти падне от небето... Работа трябва, работа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. Не е срамота да ся учим и на стари години, а срамота е в сиромашията си да стоим със сгърнати ръце и да чакаме да ни капне като от небето. Й. Груев, Лет., 1872, 231. Изпращам / изпратя на небето някого. Рядко. Разг. Убивам. — Какъв беше тоя трясък? Изпратихте ли ония вагабонти на небето? Д. Вълев, З, 283. <Като (като че, сякаш)> паднал от небето. Разг. 1. Който е силно изненадан от нещо неочаквано; смаян. И ето сега младата своенравна дъщеря на владетеля гледаше като паднала от небето.Тя още не вярваше на очите си, не вярваше и на ушите си. Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. 2. Който се е появил съвсем неочаквано, незабелязано за околните. Изведнъж четирима души с каскети, като че паднали от небето, го спряха и обградиха от четирите страни. Д. Ангелов, ЖС, 503. 3. Който се е появил без труд и усилия, наготово или неочаквано. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата.. А пък тоя имот,.., всичко твое щеше да бъде.. Такъв имот да ти дойде току-така — паднал от небето. Елин Пелин, Съч. III, 132. 4. Който се показва наивен или неосведомен за обикновени, общоизвестни неща, учудва се или се възмущава от някакви закономерни, възможни, известни факти, прояви и обикн. става смешен. Из пътя Борчо случайно спомена, че вчера бил ден на детето.. — Нали ходихме с дядо на съб‑
рание. Имаше събрание. — Къде? — попитах аз. Чувствувах се като паднала от небето. Н. Стефанова, ОС, 98. Тя [Марта] ме погледна с такъв учудено-укоряващ израз, сякаш искаше да каже: "Защо се правиш на паднал от небето?" А. Гуляшки, ДМС, 140. <Като че (сякаш)> падам / падна (идвам / дойда) <с кошничка> от небето; падам / падна като от небето. Разг. 1. Появявам се съвсем неочаквано, незабелязано за някого. — Мило ми е, синко,.., че те видях. Като че от небето падна. Десет години,.. — и оттогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин, Съч. II, 160. Никой не знаел положително отде иде тая ненадейна помощ, тя паднала като от небето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 208-209. 2. Обикн. с отриц. Появявам се, възниквам без труд и усилия, от само себе си. А те седнали господата и чакат наготово. Може да падне и от небето, а? Ще има да почакате доста тогава. В. Райков, ПВ, 122. Развитието на литературата, макар и в най-назаднал народ, се подчинява строго на общите еволюционни закони: "Нищо не пада от небето". А. Страшимиров, ЕД, 3. 3. Толкова съм наивен и не познавам действителността, че се учудвам или възмущавам от някакви закономерни, възможни, или общоизвестни факти, прояви и обикн. ставам смешен. — Повярвайте, лектор съм. Идвам да чета лекции в школата за профсъюзни активисти,.. — Вие, любезни, сякаш падате от небето — каза Малагения.. Школата бе закрита тържествено преди един месец. Й. Попов, СЛ, 56-57. — Слушайте, вие! — подвикна той със смешно тънък фалцет. — Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вие, какво е станало в България или не знаете? Г. Караславов, ОХ IV, 205-206. — Хората забравиха идеите, Анчооо! — Който ги е забравил, трябва да му ги напомняме! — .. — Бе ти говориш така, сякаш си паднал с кошничка от небето. Идеите — .. — останаха под миндера, драги мой! И. Петров, ПР, 140. Захвана се обрядът на бракосъчетанието. Кардашев падаше от небето. Той не вярваше на очите си! Успяха да придумат майора да подаде ръка на девойката, която го не щеше, а девойката — да я приеме, при всичко, че ѝ беше противен? Ив. Вазов, Съч. Х, 32. <Колкото> от земята до небето; <колкото> от небето до земята. Разг. 1. За разлика, несъответствие — много голяма (голямо). Разликата в жизнения стандарт на двете страни е от земята до небето. 2. В съчет. с различавам се и др. Извънредно много (се различавам). На седмото (деветото, десетото) небе съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Чувствам се много щастлив, доволен. — Щом болярката е добила близнета, и мъжки, боляринът ще е на седмото небе. Каквото му река за теб, това ще стане, не се бой! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 231. — Друга на мое място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 19. На петата година моят син се научи да чете и аз бях на десетото небе. Н. Каралиева, Н, 14. Тя пита на френски как съм, как прекарвам времето,.. Аз се чувстувам на седмото небе. Кр. Григоров, Р, 106. Морозов изскочи от шубрака, ръкува се с дядо Петко и го покани да седне. Старецът се почувствува на деветото небе. К. Ламбрев, СП, 290. Не зная (знам, усещам, чувствам) на земята ли съм, на небето ли съм. Разг.; Не зная (знам, усещам, чувствам) на земя ли съм, на небе ли съм. Диал. Много съм развълнуван, обикн. от радост или от смущение и не мога да разсъждавам нормално. При моята срамливост, аз не усещах на небето ли съм, на земята ли съм. Ив. Вазов, Съч. Х, 165. А много са те, техните завистници, много са и много бъбрят. Нека, те ще млъкнат, щом като Цончо стане даскал, а Станка — даскалица. Не знае Станка на земя ли е, на небе ли е. Момиче — радва се. Ц. Церковски, Съч. III, 258. Не съм (намирам се) ни на небето, ни на земята. Разг. Много съм развълнуван, обикн. от радост или от смущение. Бръчков,.., не беше ни на небето, ни на земята; той се беше смутил в това първо излазяне пред публиката и забравил ролята си. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. Написах едно писмо химически.. Сичките бяха поразени от мастилото.. Нямаше нужда да говоря по тая част надълго и широко, която беше от компетентността на адютантина ми Григора. Той се намираше ни на небето, ни на земята, хвалеше ма до облаците. З. Стоянов, ЗБВ I, 314-315. Падам / падна (идвам / дойда и др.) като гръм от ясно небе. Разг. Появявам се съвсем неочаквано и силно изненадвам; поразявам. Думите на Дойчина паднаха като гръм от ясно небе. Старите окориха очи и го загледаха учудени. К. Петканов, ЗлЗ, 11. Макар че смъртта на Тодора дойде за него като гръм от ясно небе, той я посрещна с рядка твърдост. К. Петканов, БД, 214. Писано ми е на небето така. Остар. и диал. Такава ми е съдбата, следва да се примиря с нещо, обикн. неприятно. Кадият осъди коприщенците да заплатят за Халиловата смърт 20 хиляди гроша,.., и рече: "Така му е било писано на небето." С, 1872, бр. 31, 244. Под небето. В живота, в света, по земята. — Да знаеш, че под небето нищо не остава скрито. Б. Балабанов, Избр.п II, 49. А мъките бяха страшни под небето! / Тираните, бесни, върлуваха веч. Ив. Вазов, Съч. I, 184. Младо с дим и плам в сърцето / щуро ходи по света, / че за пакост под небето / Бог създаде любовта. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Под открито небе; под (на) отворено (голо) небе. Остар. 1. Навън, на открито. По-голямата част от представлението се дава под открито небе. Р, 1926, бр.225, 4. Ра‑
ботниците на три наши предприятия ще трябва да работят под открито небе. П. Незнакомов, СНП, 15. Да речем, че за спане място е имало, по зелената морава, под отворено небе. Ил. Блъсков, ПБ, 3. Роса може ся направи.. и под голо небе на полето. Лет., 1871, 97. 2. Без подслон, без дом. И ето — не можаха да изкарат новата къща и продължаваха да се свират в тази дупка. Добре, че поне нея можа да опази дядо Нягул. Инак сега да са съвсем под открито небе. Ст. Марков, ДБ, 61. Всичките [старци, баби, вдовици, девойки] живеят на отворено небе, лягат на камъни, измъчени от глада, просят малко и с малко се задоволяват. СПл, 1876, бр. 14, 53. Свалям (снемам) звездите от небето някому или самост. Разг.; Свалям месеца (месечината) от небето някому. Диал. Смайвам някого с думи, хваля се с невероятни неща или лаская и давам големи обещания и под. на някого. — Господ да го порази инженера!... Хранихме го, поихме го, и чест му направихме, и пари му дадохме, а той, кой знае там какво е приказвал маскарата, тук звездите от небето ни сваляше. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 452-453. На майка му никога не можеш се хареса, ако щеш звездите от небето да снемеш. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Стигам / стигна (достигам / достигна, допирам / допра, докосвам / докосна) небето (небесата). Поет. Издигам се, извишавам се много нависоко. Зад тях [склоновете] връх Дено докосва небесата с гранитното си чело, наложило венец от вечни снегове. Цв. Ангелов, ЧД, 62. Ту се в заник откроява / плешива Витоша.. / .. / .., тя сама достига небесата. К. Христов, ЧБ, 8-9. <Сякаш (като че)> небето се продънва / продъни. Разг. Поет. Излива се, завалява много силен дъжд. Старият Богориди с отчаяние поглеждал нагоре, небето сякаш се продънило, валял проливен дъжд. Т. Жечев, БВ, 38. Хвърча по (в) небето (небесата). Разг.; Хвърча (фърча) по небеса. Остар. и диал. 1. Възприемам нереалистично, неправилно действителността. Той познаваше добре средата, между която живееше, не хвърчеше по небесата, не се горещеше, а с опитността на възрастен човек обмисляше всеки въпрос спокойно, основно. Сб??СЕП, 313. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с житейските въпроси. 3. Въобразявам си, че съм нещо повече отколкото съм в действителност. Нека са не превземаме като гърците, да фърчим по небеса.., нека си кажем простичко, чистичко работата каква е. Г, 1863, бр. 3, 20. Цар на земята, Бог на небето. Разг. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко положение и няма кой да му помогне. Цар на небето. Поет. Орелът. Еднъж орелът пожелал / да чествува не знам кой празник и на всички / птички / гощавка да даде... / .. / той тогаз, / забулен под титлата цар на небето, — / над гостите си люто се изсмял. / И ги изял. Ст. Михайловски, ЖС, 35-36.
— Друга (остар. и диал.) форма: небо̀.
НЕБЀ2, мн. няма, ср. Остар. Небце. Вътре в устата са венците, езикът, небето и мъжецът. Т. Шишков, ПХ (превод), 2. Космите, които растат на чокана и на шията, сгряват небето, предпазват от катарните възпаления на гърлото и от набъбванието на мъжеца. Лет., 1876, 108.
— Друга (остар. и диал.) форма: небо̀.