НЕБЕЗИЗВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀБЕЗИЗВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който е известен, познат (понякога с отрицателни прояви или с лоша слава). — Господа, аз ви соча небезизвестния наш съгражданин господин Цако Златин. Той носи стихия на отрицанието! Й. Вълчев, РЗ, 126. Галилей продължава с болка: "Но с моето лично дело е свързано дело, което се отнася не само до мене, но и до редица други хора, които ето вече 30 години.. и в лични беседи са заявявали и са показвали, че са привърженици на едно учение и мнение, небезизвестно на Ваше превъзходителство." М. Калинков, ГГ, 62. Небезизвестният каторжник Васка / циган — е прякорът ми прословут. Н. Марангозов, ЯВ, 132.