НЕБЕСНОСИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЀСНОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. 1. Който е син като цвета на небето1; небесен, светлосин. Какво богатство от багри е събрано в техните [на растенията] цветове:.., жълти — у слънчогледа,.., небесносини, сякаш отразяващи небесния лазур у незабравката! Ст. Драганов, ФБР, 34. Тя беше хвърлила черните дрехи,.. Беше в лека небесносиня лятна рокля от тънък плат. Ив. Карановски, Разк. I, 79. Кольо беше кръглолико, русо, хубаво дете с небесносини очи, които се усмихваха като пролетно слънце. П. Здравков, НД, 18. Небесносиня коприна. Небесносини плочки.

2. Като същ. небесносиньо ср. Небесносин цвят. Само седмица след прането небесносиньото се изгубваше и шалварите си възвръщаха своя всекидневен цвят. Г. Мишев, ЕП, 27. Мебели в небесносиньо.