НЕБЀТШЕКЀР

НЕБЀТШЕКЀР, мн. няма, м. Вид рафинирана захар на едри кристали. Докторът първо подаде на детето голяма бучка небетшекер. Д. Спространов, ОП, 54. В тревненския дюкян срещу дядовата къща имаше леблебии, лешници, фъстъци, стафиди и небетшекер. Д. Казасов, ВП, 29. — Ще вземеш "Торбица" и "Солуджанка". Ще ги вариш дорде съвсем се скашкавят. Ще счукаш небетшекер, ще ги смесиш и ще ги мачкаш, дорде станат на жълт мехлем. И сутрин и вечер ще мажеш раната. Д. Немиров, Б, 195.

— От тур. nebat 'растение' + şeker 'захар'.

Списък на думите по буква