НЕБИВАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЍВАЛО нареч. 1. В много голяма степен, в изключителен размер; невероятно, изключително. Нощта, както ѝ се струваше, беше небивало красива; и високото небе, и шумнатите вейки над главата ѝ,.., и цялата тази лунна здрачина в гората. Д.

Ангелов, ЖС, 425. Оня, който занапред би пренебрегнал небивало богатата,.., днешна действителност,.., би показал, че не е заслужавал честта да живее в нашето славно време. К. Христов, ПП I, 14.

2. Като възклицание — за изразяване на много голямо учудване; невероятно. Небивало! Вижте как месец гори! К. Христов, ПП II, 42. — Сядайте, не ме чакайте. Сега ще дойда. Ние седнахме. Нея пак я няма. Небивало! В. Бончева, АП, 87.