НЕБИТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБИТИЀ, мн. няма, ср. Книж. 1. Според религиозните схващания — нематериален свят, където отиват мъртвите след земния си живот; вечност. На най-високата част (..) бил Некрополът — гробницата на преминалите в небитието римляни. П. Мирчев, К, 8. Как да се обясни съществуването на животните и растенията? Къде е началото на битието и къде е границата му с небитието? К. Манолов, ВХ, 165. // Смърт. Съдбата на всеки един от четиримата беше в ръцете на другите трима. Никой не се кълнеше на другите във вярност, но всеки беше дълбоко убеден в душата си, че в случай на беда ще потърси само един път за отстъпление, в небитието. А. Гуляшки, ДМС, 38. И смъртта, великият източник на вдъхновението, подсказва на неговата [на детето Пенчо Славейков] крехка душа тайнствата на вечния дух и безконечния ужас на небитието. С. Радев, Х, 1906, бр. 4-5, 24. Дали съзнаваха, че той [покойникът] отдавна е бил такъв и че небитието му сега влиза в нова фаза? Ив. Вазов, Съч. IХ, 75.

2. Състояние на безсъзнание или неосъзнаване на действителността. — Вие имахте една мъничка повреда в мозъка — изгубил бяхте памет,.. Аз отстъпих вкаменен.. Значи зад мене лежеше цял един месец, от който нищо, нищо не помнех!.. Между мене и тях лежеше месецът на моето небитие; той е една черна преграда, която никога няма да прескоча. Г. Райчев, Избр. съч. I, 65-68. Пред очите му се спусна черна завеса, раздирана от огнени светкавици, и той потъна в тежко, безчувствено небитие. М. Смилова, ДСВ, 158. Не, никога през живота си не бе сънувал. И той спеше като всички други хора, но при него това бе съвсем различно. Просто затваряше очи и изчезваше в небитието. П. Вежинов, БГ, 102-103.