НЕБЛАГОДАРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОДА̀РНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Липса на благодарност, признателност. Сали Яшар беше благ човек и мъчно можеше да направи укор на когото и да било, но сега не можа да се удържи, сърдеше се, викаше, обвиняваше дъщеря си в неблагодарност и непризнателност. Й. Йовков, ПК, 14. Как ще наречете онзи человек, който не обича благодетеля си? Да, такъв человек се казва неблагодарен и неговата неблагодарност го прави по-долен и от животните. Т. Икономов, ЧПГ, 9. Който е способен на неблагодарността и може да възвърне приятото добро със зло, той е способен и на всяко друго прегрешение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 83. ● В съчет. с черен. За усилване. И в златен слънчев прах, в потоци светлина / раздадох се, дарящ съкровищата свои. / Но отплатиха ми, за моята зора / и моят светъл ден, с неблагодарност черна. К. Христов, ИБ, 41.

2. Рядко. Проява на такова чувство, качество. Старият човек е имал време да са опознае и с хорските неблагодарности, и с лицемерието, и с лошавите наклонности, и с тежкия кръст на живота. Л. Каравелов, Съч. VIII, 42.

3. Остар. Недоволство, неудовлетвореност. Голямата неблагодарност от действителний живот ма накара да търся утешение в областта на фантазията и мечтите. Ч, 1871, бр. 18, 572. Гръцките вестници не престават да заявляват неблагодарността си от изборите. НБ, 1877, бр. 69, 266. (Юлийската) революция във Франца (1830) даде повод на много бунтуванията на незадоволници в Германия, в които ся показа неблагодарността на народа с начина на управлението. Лет., 1872, 198. Ако са повърнем пак в нашата образована страна — Европа, ние намираме у по-голямата ѝ част вътрешни неблагодарности между различните народности, поставени под един скиптър. Лет., 1876, 7.