НЕБЛАГОЗВУ̀ЧЕН

НЕБЛАГОЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Който не се отличава с благозвучие, не звучи приятно, звучно, гладко; нехармоничен, дисхармоничен. В превода има доста неблагозвучни, ненужни и дори неправилни повторения. С, 1951, кн. 5, 189. Малцина знаят какво благодатно лечебно действие крие в себе си лайкучката — това малко невзрачно растение с неблагозвучно име. А. Бойчинов, ПХ, 15.

Списък на думите по буква