НЕБЛАГОНАДЀЖДЕН

НЕБЛАГОНАДЀЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не заслужава доверие, на когото не може да се разчита; ненадежден. От известно време насам едни неблагонадеждни хора избрали България за арена на революционни опити и чрез пари и други средства залъгват и тревожат населението. Ив. Унджиев, ВЛ, 290. У нас по-напред между интелигенцията ни неблагонадеждни хора нямаше, сега взеха да ся именуват. П. Р. Славейков, ПХС, 81. // Стесн. Обикн. при деспотичен режим на управление — който не заслужава политическо доверие, защото не е привърженик на съществуващата власт. Полицията дебне на всяка крачка размирните и неблагонадеждни елементи. Б. Шивачев, ПЮА, 138. Аз едвам завърших гимназия през 1949 година. И дотам си останах. Повече не ми разрешиха. Бях "неблагонадеждна". Дем., 1990, бр. 48, 3. Чл. 12. Щом се подпише указът за свиквание избирателите, министра на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 54.

2. Който отразява или изразява идеи, мисли, отношение на несъгласие с политиката, изискванията, вижданията на съществуващата власт, на някои управници, началници и под. — А други книги няма ли? Вие все такива търсите..Срещу такива съкрушителни доводи аз не можах да развия по-нататък своята аргументация в полза на неблагонадеждната книга. Хр. Радевски, Избр. пр III, 11. Обикна го един от професорите и въпреки че имаше крайно неблагонадеждно политическо досие, успя да го наложи в института. А. Гуляшки, МТС, 20.

Списък на думите по буква