НЕБЛАГОПОЛУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОПОЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който е свързан, който завършва с неуспех или води до неуспех; несполучлив, неуспешен, злополучен. Това неблагополучно воевание дало повод унскому [на хунския] царю.. да търси да ся примири решително с греко-римляните със заключение търговскаго мира. Г. Кръстевич, ИБ, 428. Лечението завърши с неблагополучен резултат. △ Конкурсът имаше за мен неблагополучен край. // Който е свързан с неблагоприятни събития, преживявания; злополучен. Неблагополучно пътешествие. Неблагополучна екскурзия.

2. Който се характеризира с липса на успехи, на добри постижения или резултати, със затруднения от различно естество и под. Неблагополучеен изход от кризата. △ Неблагополучно състояние на науката.

3. Остар. Книж. За човек — който няма успехи и постижения. — После говори "Таймс", че Русия има зли намерения, но трябва да му е тежко, дето са англичани неблагополучни в Индия, че затова тъй хоратува. БДн, 1857, бр. 9, 35.