НЕБЛАГОРАЗУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОРАЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който не проявява благоразумие, разсъдливост в постъпките си и става причина за някакви лоши последици; неразумен, безразсъден, неразсъдлив. Бащата се извърна рязко и се ококори. Това неблагоразумно момче може да му навлече някоя беда. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 277. Той не пита прилично ли или неприлично употребляват милостинята му ония, на които я дава;.. Затова казувам.., че той е неблагоразумен благодетел. С. Радулов, НД, 123. Жалостна биде съдбата на Рим по смъртта на Августа: на престола ся качвали през 50 години царе все корави и неблагоразумни. ВИ, 1867, 60.

2. В който няма благоразумие, който не е добре обмислен и може да има лоши последици; неразумен, необмислен, безразсъден. Хаджи Евтим нищо не отговори, ами измъкна тоягата си и махна да удари Брадлова по рамото, но хаджи Смион навреме го удържа от тая неблагоразумна постъпка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 199. Водородът,.. не може ся диха без вреда; много химици умряха жертва на едно неблагоразумно любопитство. Ч, 1870, кн. 5, 156. За несчастие понякогаж следувал [Карл I] такива неблагоразумни съвети, с които раздражавал парламента и всичкия народ против себе си. Г. Йошев, КВИ, 275. Неблагоразумно поведение.