НЕБЛАГОРАЗУ̀МНО

НЕБЛАГОРАЗУ̀МНО. Нареч. 1. Без благоразумие; необмислено, неразумно. Последната дума на писмото беше неблагоразумно подчертана. Д. Кисьов, Щ, 156. Постъпи неблагоразумно, като дойде.

2. При гл. съм, смятам, изглежда и др. Означава, че някъде, в нещо се проявява неблагоразумие; неразумно, необмислено. Да проникне в града и да потропа у някой от приятелите, той го счете за неблагоразумно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 183. Някакъв потаен вътрешен глас го [Дако] възпря да обади новината. Може би снощните намеци в кръчмата му подсказаха, че е неблагоразумно да повярва всекиму какво има и какво няма в къщата си. Г. Райчев, ЗлК, 38. Твърде е неблагоразумно да ядем, когато работим или, както имат обичай много учени, когато четем. Лет., 1873, 87.

Списък на думите по буква