НЕБЛАГОРО̀ДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Качество на неблагороден (в 1 знач.); безнравственост, непочтеност. В съприкосновение с европейщината у него [Бай Ганьо] с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина,.., неблагородството на чувствата и мислите. Б. Ангелов, ЛС, 241.