НЕБЛАГОЧЕСТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОЧЕСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. Признавам ся, че не обичам да глядам служба, която ся съвръшава от неблагочестиви или неблагоговейни служители. БК (превод), 29.

2. Който е присъщ на човек, който не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. — Който таи в себе си неблагочестиви мисли, той ще каже, че и всички други люде са развалени. Д. Талев, ПК, 222-223.