НЕБО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБО̀¹, мн. небеса̀, ср. Остар. и диал. Небе¹. И все по-зловещо небото тъмнее, / и все по̀ се мръщи студената нощ. П. К. Яво‑

ров, Съч. I, 59. Отечество любезно, уроки да не са ти, / ама си много мило и убаво си много! / Земята ти — земя, небото ти — небо! Елин Пелин, Съч. V, 113. Точката, гдето ся намира на небото в центра на тоя кръг (хоризонта) и над главата на зрителя, нарича ся зенит. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368. Сънце ми се застоело / стреде небо на пладнина. СбБрМ, 508. Треснало те от небото! Клетва.

НЕБО̀², мн. няма, ср. Остар. и диал. Небце; небе2. Според четирите орудия на произношението: гортан (гърло), небо, зъби, устни, согласните звуци.. ся делят: а) на гортанни,.. б) небни. С. Радулов, НГ, 105.