НЕБОГАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀБОГАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма богатство, който е със средни или малки материални възможности. Вече възрастен, Алфред Коен се ожени в Александрия за хубава еврейка от небогато семейство, което се чувствуваше щастливо, че големият търговец се съгласи да вземе дъщеря им макар и с нищожна зестра. П. Спасов, ХлХ, 334. Солон произхождал от небогати, но твърде знатни родители. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 156.

2. С предл. на, откъм и (остар.) с. Който съдържа нещо в малко количество, малко на брой; беден, оскъден. Когато земледелецът купува земя.. в студените места, които въобще биват небогати с растителност, той трябва да търси такава почва, която дава топлина. Знан., 1875, бр. 8, 122. В глинестите и песъчните почви и въобще в небогатите с перегной почви,.. наторяванието е важно затова, че, освен питателните неща за растенията, ние даваме на почвата една част готов вече перегной. Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. Страната е небогата на природни изкопаеми. // За земя, почва — който съдържа малко хранителни вещества и дава слаба реколта; беден. Небогата почва.

3. Който не е достатъчно развит и не дава големи доходи. Небогата промишленост. // Който не носи значителни облаги, пари. Небогата женитба.

4. Който не се отличава с пищност, изобилие, скъпи предмети. Небогата мебелировка. Небогат гардероб.

5. Който съдържа нещо в ограничено, неголямо количество или с малка стойност. Небогата колекция. Небогат език. Небогата трапеза.

6. Който не се отличава с голямо разнообразие, широта; беден. Небогати впечатления. Небогат опит.