НЕБОГОБОЯЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБОГОБОЯЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който няма страх от Бога и не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. — Какво си тръгнал из килиите яко тат полунощний! .. — Няма ли за тебе молитва, няма ли сън! Каква младеж небогобоязлива! Ст. Дичев, ЗС I, 104. Докогато хората са грабители, неправдиви,.., безсъвестни, небогобоязливи, убожеството не ще да се махне от земята. БКн, 1859, кн. II, 192-193. И за да ги направи да не са отделят от молитвата, приказва им притчата за довицата, която с постоянната си просба принуди неправедния и небогобоязливия съдник да я оправдае. Н. Михайловски, ССИ (превод), 149.