НЕБОСКЛО̀Н

НЕБОСКЛО̀Н м. Поет. 1. Небе1 (в 1, 4, 5 знач.); небосвод. Нито едно облаче не се показваше на небосклона, нито веднаж не се изви вятър над зреещите ниви из полето. Д. Талев, СК, 55. — И вече / едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон / замислените великани / на чутният Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61. Скитат се далече [волът и селянинът] по чужди пътища, под чужди небосклони. Й. Йовков, Разк. III, 65. От Димчо Дебелянов бях получил писмо, че на софийския литературен небосклон изгрява нова звезда: Гео Милев. Н. Лилиев, Съч. III, 76. Той не тичаше, а ходеше по терена, — треньорът щеше да обяви.., че на баскетболния небосклон изгрява нова звезда. А. Мандаджиев, ОШ, 60-61. Според по-новите известия из разни места на политическия небосклон работите пак идат да ни откъснат надеждата за мир! НБ, 1876, бр. 53, 2. На политическия небосклон се очакват нови лидери. // Мн. Небеса. Вихри зли ще налетят, / сняг ще бликнат небосклоните. Хр. Смирненски, Съч. II, 91. Небосклоните — / мътни /. Безнадеждна тъга. / — Есента. / Като злобен / смъртник, / като стария свят / е тя. Хр. Радевски, П, 1945, 108. Дали под притаени небосклони / светкавица-сретница се запали / и гине пътник с огън ограден? Д. Дебелянов, С, 1936, 21.

2. Обикн. мн. Остар. Книж. Хоризонт. Околността, с която се предела небесний свод, нарича се небосклон (хоризонт). К. Смирнов, З, 5. У другите българи небосклонът е не твърде обширен. Л. Каравелов, Съч. II, 1. Описа / той полукръг със своята ръка / изящна с бисерни нокте, / така показваше, че мисълта му гони / далечни небосклони. К. Христов, ЧБ, 178.

Списък на думите по буква