НЕБОЯЗЛЍВ

НЕБОЯЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който не се бои; смел, храбър, безстрашен. Противоп. страхлив. Як той [мъжът] и небоязлив, а тя [жената] слаба и свенлива. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн.2, 2. Той първ ся пустил по тъз река, кога още ледът ся трошил даже и от слабо налягание;.. небоязлив до безразсудности, той правил на тая игра такива поврати, на какви никой, и най-отважний не ся наимал да ся реши. С. Радулов, ГМП (превод), 145.

2. Който изразява смелост, безстрашие. — А искаме да ни стопли! — някак дръзко отсече беглецът и втренчи небоязливи очи в главатаря. В. Мутафчиева, ЛСВ, 228.

Списък на думите по буква