НЕБРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за плод — който още е на растението, който не е обран, откъснат; необран. Върхове, върхове... като перли в / планинския наниз... / Гиздав път със вековни дървета от / двете страни / и полета зелени, със мак, със череши / небрани. Л. Даскалова, Ст., 21. // За плодоносно растение или площ с такива растения — по който има плодове, който не е обран. Вмъкнала се вътре нашата Хитрана, спряла в миг, па рекла с весела закана: -.. Дръж се да те видя, лозе ле небрано! А. Разцветников, ОНН, 10. — Лозята ги дадохме ние пролетес / на изпол, че много ни бяха; / неволя слетя изполци другоселци — / лозята небрани остаха! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.

◊ Виждам се / видя се (намирам се / намеря се, оставам / остана, попадам / попадна,

съм) <като> в небрано лозе. Разг.; Хващам се / хвана се в (у) небрано лозе. Диал. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. — Изведнъж му предлагат неговото дружество,.., да поеме прокопаването на тунела. И цялото строителство, така да се каже. Той тогава изведнъж се намерил в небрано лозе. П. Незнакомов, ТС, 14. — Аз пък Пинтезовото момче харесвам!.. Дядо Ламби остана като в небрано лозе и с това се свърши неговото сватовничество за Калинко. Ив. Петров, НЛ, 61. Гоце постъпва в четвърти клас на Солунската гимназия.На първо време той попада в новата среда като в небрано лозе. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Павел: — Кой сте, ваша милост? Лазаров. (Сяда; на себе си): — Аз съм сега в небрано лозе. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 142-143. — Ти, даскале, си се хванал у небрано лозе — рече той. Кр. Григоров, Р, 173-174. Забърквам се / забъркам се (смайвам се / смая се) като куче в небрано лозе. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал, обикн. по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно).