НЕБРЕЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРЀЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Остар. 1. Пренебрегвам нещо, не искам да знам за нещо; нехая. Ако ние небрежиме това свято за нас дело [за освобождение], щем бъде укорени и презрени от всичките народи. ДЗ, 1868, бр. 13, 51. Не небрежи твоите собствени нужни работи, за да слугуваш на другите в такива неща, что не им са нужни. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 158. Като небрежили мирните трудове и умствените занятия, спартанците подир време останали назад в туй отношение от другите гърци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. В украшенията им виждаше ся повече злато,отколкото на другите островитяни и толкоз небрежаха за този метал, щото имаха за голямо щастие, като можаха да го разменяват със стъклени маниста, иглици, звънчета. П. Кисимов, ОА (превод), 52.

2. Проявявам небрежност. Наказват ся с глоба..: страноприемници,.. и други, които дават стаи под наем, ако небрежат да записват пътниците, които дохаждат. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 69. небрежа се страд.