НЕБРЕЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРЀЖНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на небрежен. Само когато се вслушаме в оригинала, ще забележим грешките, недостатъците, небрежността на превода. Н. Лилиев, Съч. III, 97. Той беше облечен в широко палто от тъмнокафяво кадифе,.. Яката на зелената му работническа риза беше разтворена... В държането му се долавяше някаква артистична небрежност. Д. Спространов, С, 9. Властвуването му заедно с Ралчо бе създало у него една самоувереност, надменност и небрежност към хорските молби. Ст. Даскалов, СЛ, 114. Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно. това е осъдителна небрежност. Ив. Вазов, Съч. IХ, 161.

2. Слабост, недостатък на нещо, получен в резултат на небрежно отношение, небрежна работа. При някои небрежности в превода, читателят ще се благодари и от негова доволно сладки език. Ч, 1875, кн. 6, 276.