НЕБРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБРЍЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Небръснат, необръснат, неизбръснат. Нашите жени ц'рни кукавици, / нашите майки ц'рни к'рпе носат, / нашите таткови небричени одат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 353.
2. За кожа на животно — неощавен, покрит с косми.
3. За изделие — който е направен от такава кожа. Воз колене [Герчо] превързал ногавици от язовци; обул небричени царвули от див шопар. Елин Пелин, Съч. V, 84.