НЕБРОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРОЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не може да се преброи, тъй като е много голям по брой, количество; неизброим, безброен, несметен, безчислен, безчетен. По шумаци и поляни ехтели звънците на неброени стада. Н. Хайтов, ПП, 14. Този цар криел в двореца си неброено имане, а войниците му носели железни ризи — да не може вража стрела да ги прониже. А. Каралийчев, ПС III, 146-147. Великий княз Московский Димитрий Донский разбил неброената войска монголска на Куликово поле, до брега на река Дон. Г. Йошев, КВИ, 230. Мръква. Пламва от светила / неброени свод син, безмерни. Ив. Вазов, Съч. III, 73. "Що ли искаш, моме, да те дарим, / дали искаш сребро неброено?" Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 227. Неброени години. Неброено ято.

2. Като същ. неброено ср. Нещо, което не е преброено, чийто брой не е известен.

◊ Вълкът яде и неброено. Разг. Употребява се за някого, който краде или взема нещо, без да подбира, без да изхожда от някакви нравствени задръжки. — Коня искам, заявявам! Как смей пощенски кон? — Мирувай бре: вълкът яде и неброено! — изсмя се Боримечката. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 202.

НЕБРО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Остар., понякога поет. Неизброим, неброим, безброен; неброѐн, несметен. Сеячът дълго стоя облегнат на колелото, което е вървяло по кривите коловози,.., пренесло е небройни кладни снопи към хармана и чували към воденицата. А. Каралийчев, ЛС, 64. Една нощ -.. мигом пламна долнята кула на войводата.. До сутринта всичкото небройно имане — добитък, храни, покъщнина — се превърнаха на прах. А. Каралийчев, В, 172-173. Аз ако и да не съм намирал.. в това небройно богатство бог знае какво задоволство, но пак съм ся забавлявал с жълтиците и дълго време съм ги превръщал. Кр. Пишурка, К, 107.