НЕБЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБЦЀ, мн. -та, ср. Горната вътрешна сводообразна част на устата. Гърлото, тая сутрин бледорозово, сега беше станало жълтеникаво като гнойна рана. Небцето и езикът бяха побелели. Х. Русев, ПЗ, 254. Той.. грабна с лъжицата си червен пипер.. и хоп в устата си. Залютя му пиперът езика и небцето; наляха му се устата и очите.. Ц. Церковски, Съч. III, 241. Главно оръдие на вкуса е езикът, но и устата, и небцето помагат на това. НКАФ (превод), 107.
◊ Меко небце. Анат. Задната, мека част на небцето. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Горната стена се състои от твърдото и част от мекото небце. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27. С участието на мекото небце, на подвижната долна челюст, на езика и на устните.. човешкият глас се видоизменя. Л. Андрейчин и др., БГ, 5. Твърдо небце. Анат. Предната, твърда част на небцето. Небцето образува свода на същинската уста. Предната му част,.., се нарича твърдо небце. Анат. VIII кл, 1965, 47.