НЕБЦЀ

НЕБЦЀ, мн. -та, ср. Горната вътрешна сводообразна част на устата. Гърлото, тая сутрин бледорозово, сега беше станало жълтеникаво като гнойна рана. Небцето и езикът бяха побелели. Х. Русев, ПЗ, 254. Той.. грабна с лъжицата си червен пипер.. и хоп в устата си. Залютя му пиперът езика и небцето; наляха му се устата и очите.. Ц. Церковски, Съч. III, 241. Главно оръдие на вкуса е езикът, но и устата, и небцето помагат на това. НКАФ (превод), 107.

Меко небце. Анат. Задната, мека част на небцето. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Горната стена се състои от твърдото и част от мекото небце. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27. С участието на мекото небце, на подвижната долна челюст, на езика и на устните.. човешкият глас се видоизменя. Л. Андрейчин и др., БГ, 5. Твърдо небце. Анат. Предната, твърда част на небцето. Небцето образува свода на същинската уста. Предната му част,.., се нарича твърдо небце. Анат. VIII кл, 1965, 47.

Списък на думите по буква