НЕБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е български, който е свързан с друга, чужда народност, език и под. Бори се загледа удивен в младежите, които носеха небългарски имена. Й. Вълчев, СКН, 44. Списовачът на Ръководството за правяние вино е употребил в текста и млого други небългарски думи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 5. Кой не знай българските работи, може.. да помисли, че в Русчук българете имат небългарски училища. ЦВ, 1857, бр. 333, 151-152.

2. Който не е присъщ за България и българите по характер, съдържание, външен вид и др. Поезия космополитична, студена, небългарска,.., чужда на българския дух. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 10. Черният цвят на очите и косите, плътният глас и тая жълта рокля, облечена на голо върху гъвкавото ѝ тяло, ѝ придаваха нещо небългарско. Г. Мишев, ЕП, 154.