НЕВДАДЛЍВ

НЕВДАДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Индив. 1. Неотстъпчив, упорит. Убеждения напредничави и дълбоки, характер невдадлив, твърд до упоритост,.. Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Ив. Вазов, Съч.Х, 44.

2. Прен. Неподатлив, устойчив. Бих говорил за българския език,.., сладък в песнята на народа, но суров, невдадлив, упорит често под перото на писателя и стихотвореца. Ив. Вазов, ПЮ, 35.

Списък на думите по буква