НЕВДАДЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Индив. Отвл. същ. от невдадлив; неотстъпчивост, упоритост, неподатливост. При всичката му несимпатичност и невдадливост на културен живот, крупното избягване на това население [турците] никак не е желателно. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 51.