НЕВЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀДА¹ ж. Диал. Прост, невеж човек; невеж, невежа. Боже, опрости ме... Кой е видел от него [хаир]? Кого е кръстил, все лудо и неведа като него излезе. М. Георгиев, Избр. разк., 146.

◊ Хала и неведа. Диал. Горделив, надут, но прост човек; перко (Н. Геров, РБЯ). Каква си ти хала и неведа! Н. Геров, РБЯ III, 257.

НЕВЀДА² ж. Поет. Невежество, неведение. Народе мой,.. / през тази нощ виждам те: вярващ и кротко набожен, / с детинска неведа в огнището бъдника сложил, / кадиш ти из къщи — трапезата, одъра бял, / и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял. Е. Багряна, ЗМ, 14. Неведа черна

заслони / бездънното небе на мойто време / и то ми праща днес нощи и дни. Д. Дебелянов, С 1936, 30. // Разш. Състояние на унес, липса на мислене, на пълно осъзнаване на действителността. Все дохожда на прозореца / ясний ден и все я гледа [жената]: / що стои с очи затворени / като в сън, като в неведа. Д. Габе, ЗП, 9.