НЕВЕДОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀДОМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е непознат, неизвестен, тайнствен. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник и прискърца от болка. Елин Пелин, Съч. V, 61. Домакинът, който стои до огнището и чертае в пепелта с клечка неведоми знаци, повива глава да каже нещо. П. К. Яворов, ХК, 123. Не се присмивай на нещастието другиму, защото е на всичките человеци общо и щастие, и нещастие; и в будущее неведомо. Й. Стоянович, ДСС (превод), 78. Помогни ми да преплувам непреплувани морета / и да видя чудесата на неведоми страни. Хр. Ясенов, Събр. пр, 40. Зад сивия облак на утрешний ден / неведом бе нашият път; / умът не прозираше — тръне ли там / или теменуги трептят. Хр. Смирненски, Съч. I, 9.

2. Който не е установен или обяснен от науката и е неразбираем за съзнанието, свързан е с интуицията и под.; непонятен, тайнствен. Хармонията в поезията сигурно има своята алгебра. Математиците могат да я открият, те са невероятно умни. Но освен хармония има и нещо друго, което е неведомо. П. Матев, ПОС, 125. Слабият човешки род не бива да се пъха лекомислено между неведомите сили на вселената. П. Вежинов, НБК, 360. По какви неведоми пътища на човешката душа Дафина усещаше мислите му! С. Северняк, П, 46. И кой знае защо, нали са неведоми изворите на чувствата, в душата му отново долетяха.., ония мили звуци, с които беше се събудил заранта. А. Гуляшки, ДМС, 33.

3. Като същ. неведомото ср. Съвкупност от непознати, неизвестни, неизучени сили, явления, факти. Паметта записва вярно всичко, а умът се опитва да схване, обясни, разсъди неведомото, далечното, тайната. Сл. Боянов, СК, 18. И се замислих за пръв път върху човешкото преклонение пред неведомото, как то обезоръжава воля и мисъл, за да успокои духа. Ем. Станев, А, 91.