НЕВЕДУЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀДУЩ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не разбира, не схваща нещо и не се отзовава, не реагира на нещо или някого. А той [Теодосий] стоеше безпомощен, неведущ и плах — ни уста отваряше, ни с молитва се обръщаше към Бога, сякаш самичък разбираше, че никой не можеше да помогне. Ст. Загорчинов, ДП, 286. Жизнерадостна и засмяна, [любимата] учудена и неведуща, "тя" не го чува, когато я "зове и стене". М. Кремен, РЯ, 324.