НЕВЕЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀЖА, -та, ед. неизм., мн. -и, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Рядко. Невеж (в 1 и 2 знач.). — Не съм съгласен! — възпротивих се аз. — В Берлинската галерия има забележителни платна... — Нищо няма! Вие я бъркате с Дрезденската... — Моля, моля... Не съм чак толкова невежа... Др. Асенов, СВ, 39. Колкото парици спечелил Л. Каравелов със своето перо, дал ги на Адженов уж с лихва, но като човек невежа в комерческите дела, не му взел никакви разписки. З. Стоянов, ХБ, 187. Не само новата черква, но и черковният двор бе препълнен с богомолци. Пред вид на едно такова множество се разработва витийството и у най-невежата учител. СбНУ ХVIII, 575. Баща ми беше краен невежа в неща от тоя род или по-скоро изпитваше към тях органично отвращение. Сигурен бях, че ще се разтреперят краката му, щом прекрачи прага на съда. П. Вежинов, ЗНН, 39. Блага вяра и надежда, / .. / в градовете вас ви няма, / .. / в село пък ви срича, смрежа / поп пиений и невежа! Хр. Белчев, Избр. съч., 75. Но и ти си невежа, друже, / и затова не те съжалявам: / невежеството криво гледа / и без да бъде кривогледо. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. VI, 185.

2. Като същ. невежа м., невежи мн. Невеж човек. Ние не знаем дар ли ще се дава тая книжка на учениците в България.., знаеме само това, че.. тя ще да принесе каква-годе полза на българския народ, защото всеки,.., ще да я прочете с удоволствие, а прочитанието само по себе си е прогрес за полуграмотните невежи. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 363. Любопитството на невежите също тъй го забавляваше. Й. Йовков, Ж 1930, 127. Ботев е безпощаден срещу космополитите, чуждеещите се умници, самодоволните невежи и бездарниците. В. Йосифов, Избр. тв, I, 33.

— Друга (остар. и книж.) форма: невѐжда.