НЕВЕЖО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀЖО. Нареч. от невеж (във 2 знач.); неграмотно, некомпетентно. В тържествени дни [учителят по латински] произнасяше пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати, които шегобийците запомняха и после повтаряха в кафенето, като обезобразяваха невежо синтаксиса и падежите на благородния език. Д. Димов, Т, 219. Раната наистина бе коремна — превързана невежо и грубо. П. Вежинов, НС, 23.