НЕВЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀМ нареч. Диал., понякога поет. Невям. Каруцарят вдига ръка над очите си. — В края на гората невем хора има — издумва той. В. Ченков, ЗХ, 158. Нервите на младия юрист бяха се изопнали,.. той бе станал нетърпелив и дори мнителен. "Какво? Невем ръководителите горе си играят на революция!" Г. Караславов, ОХ IV, 460. Обходих аз изложбата надлъж и нашир,..: ами карикатурите къде са? Невем тук има отдел за графика? ВН, 1961, бр. 2976, 4. Трепери голото дърво, / разтърсвано невем от спазми, / и моето сърце е празно / като напуснато гнездо. Ат. Далчев, С, 84. Силен беше и юнак Ненчо- / лесно ся не дава. / Попита го другар Пенчо / — невем зле ти става?... Ц. Гинчев, ДТ, 55.