НЕВЀРИЕ

НЕВЀРИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Липса на вяра, доверие в някого, нещо; безверие, недоверие, невяра. Противоп. вяра. Никому в нищо не вярваше. Това неверие го завладя още във Франция, където белогвардейците говореха за "спасението на свещена Русия". М. Марчевски, П, 96. Тия съображения, резултат на смущението, настъпило от един временен неуспех,.., отразяват в същото време известно неверие в силите на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 301. След като са губил в плетеницата на своите усилия.., Коперник най-после впаднал в съмнение, което скоро са обърнало в неверие. Д. Витанов, НС (превод), 47. // Проява, израз на такова чувство; невяра. — Бати Лукан е тука, свако! — извиках аз. Той остана със зяпнала уста, а в малко кривогледите очи хем светкаше неверие, хем някаква страхливост се събуди. Ст. Дичев, Р, 42.

2. Отсъствие на вяра в Бога; безверие, безбожие, невяра, атеизъм. И едно глухо неверие се роди между млади и стари.. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. Елин Пелин, Съч. I, 78. При сичкото си неверие и нежелание да се занимавам с черковни работи, реших да ви съобщя нещо за освящението на иконата. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. // Отсъствие на вяра в определен бог, изповядване на друга религия (различна от религията на говорещия). Знаеш ли ти, че джизието е наказание за неверието на неверника? Затова, щом се приеме ислямът, джизието се премахва. А. Дончев, ВР, 47-48. Цар Симеон молил ся на майка ми да приеме св. крещение, а тя останала в своето неверие. Ел. Мутева, РБК (превод), 106.

Списък на думите по буква