НЕВЀРНИК

НЕВЀРНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който не вярва в съществуването на Бог; безбожник, атеист. Противоп. вярващ. Много пъти, като го срещнел попът, подкачал го: — А бе, Дико, какъв си ти неверник? Няма ли Господ за тебе? Никога в черква не стъпваш. Кр. Григоров, Р, 36. Кръстя се, а знам, че съм неверник, ям, пък хлябът ми горчи, срещам погледи и ги избягвам. Ем. Станев, А, 107. И кой — бил верующ, неверник, брат и враг / — би смел да каже, че в живота си е смогнал / да стигне или спре неспирния ти [на времето] бяг? Ел. Багряна, СЧ, 13. Делата, които християнството е извършило, са неоспорими даже за неверника. ИЗ 1877, 157.

2. Човек, който изповядва чужда вяра, религия (от гледна точка на говорещия); неверен. Ти чувал ли си песента за Балканджи Йова? Неверници са дошли да вземат Йововата сестра,.. Йово е железен човек. Ръцете си дава, очите си дава, нозете си дава, но хубавата своя сестрица Яна не дава на чужда вяра. А. Каралийчев, ПГ, 111. Та нали самият Мохамед им е завещал непримиримата омраза към гяурите -неверници, а за тях гяур и неверник е всеки европеец или американец, щом не изповядва мохамеданската религия. М. Марчевски, ОТ, 28. — Когато раят е затворен за турците, евреите и другите неверници, то техните души, без съмнение, може да отиват изключително в джендема, пита някой измежду овчерите. З. Стоянов, ЗБВ I, 28. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 117. // Човек, който не изповядва ортодоксалната вяра, а принадлежи към някаква ерес, секта (от гледна точка на говорещия). Ревностните християни край черквата се чувствуваха все по-изоставени в еретическа Писаница. Те виждаха задружния живот на Богомиловите неверници и това вгорчаваше дните им. М. Смилова, ДСВ, 102.

3. Човек, който не вярва в нещо, в осъществяването на нещо; безверник, неверен. — Виж какво, не зная дали всичко туй е вярно — промълви някак плахо и съвсем тихо събеседникът. — Ами я ако парите ми отидат на вятъра, после?.. — Голям неверник си ти — въздъхна с досада пушачът. Св. Минков, БФ, 33. — Много сте се разприказвали. Още нищо няма, а вече и двореца подредихте.. — Ти открай време си неверник, Драго. М. Смилова, ДСВ, 60. Най-сетне и тия закоравели неверници, жена му и дъщерите му, повярваха, че усилията му дават плод, че утре, когато мелницата тръгне, ще се умилкват около него като просяци. Л. Стоянов, П, 447.

Неверник Тома. Книж. Неверен (Неверни) Тома. Ще увеличим добивите двойно. Ориз и памук ще сеем по нашите места... Ала дядо Ангел е неверник Тома. Кр. Григоров, ОНУ, 182.

Списък на думите по буква