НЕВЀРНИЦА

НЕВЀРНИЦА ж. 1. Жена, която не вярва в съществуването на Бог; безбожница, атеистка.

2. Жена, която изповядва чужда вяра, религия (от гледище на говорещия). Видяхте ли забулена жена в конака? Аз не видях и не успях да различа правоверната от неверницата. А. Дончев, ВР, 46-47. Неподатливостта и упоритостта на тая неверница [гяурката] го [бея] дразнеха. Д. Спространов, ОП, 135.

3. Жена, която не вярва някому за нещо или в осъществяването на нещо. — Мари дружки неверници, / що ми вяра не фатате, / че си найдох добри ора, / добри ора, зла свекърва: / везден дене вода носа, / а тя ми я се разлива. Нар. пес. СбНУ ХLIV, 50-51. Мари мале, невернице, / и ти ли ме не веруеш? Нар. пес., СбНУ ХL, 406.

4. Невярна жена. А Кънчу капе яд на сърцето от тия думи и така се усилва ненавистта му против тая неверница Николина, щото да му падне пред очите, кой знае какво би я направил. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 3-4, 251. Неверница двойно зловеща, / в полунощ, до шатъра царски / куманката изверга среща / със пламък във погледа звярски. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 31.

5. Нар.-поет. Нещо (обикн. болест), което носи зло, нещастие. Чумо, пуста чумо, пуста невернице, / с девет братя дойдох, без един останах. Нар. пес., СбНУ IV, 63.

Списък на думите по буква