НЕВЀРНИЧЕ

НЕВЀРНИЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. 1. Умал. от неверник; дете или младеж неверник.

2. Църк. В християнския ритуал при кръщаване — дете, което още не е кръстено в християнската вяра. На връщане от черквата мама го посрещнала с мокри очи. — Неверниче го поех, християнче ти го давам, — продумал кръстник Йоаким и щом протегнал ръце да ме подаде, препънал се на прага и паднал. А. Каралийчев, ПГ, 117.

Списък на думите по буква