НЕВЕСЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЀСЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва мъка, има грижа, неприятност и е без настроение; нерадостен, безрадостен, тъжен. Противоп. радостен. Гледаше си работата Маврата, но нещо го мъчеше. Ходеше невесел, попрегърбен. А. Станоев, П, 120. Тоя път, като никога, тя завари и майка си някак угрижена и невесела. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 233. Димо чорбаджи погледнеше понякога невестата и като я видеше умислена, невесела, станеше мъчно на сърцето му. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 392. Еднаж Ружа по-рано се / от хорото върна, / нещо беше невесела, / нещо бе кахърна. Ц. Церковски, Съч. II, 264-265.
2. Който изразява или съдържа тъга, меланхолия, загриженост и под.; нерадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. Изпуснатата гайда издаде последен, слаб и печален тон, наоколо настана глухо, невесело мълчание. П. Вежинов, НС, 47. Учителят стоеше настрани и гледаше. Тъмнината криеше лицето му, по което играеше невесела усмивка. А. Страшимиров, К, 7. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари с набръчкани чела, невесели очи. А. Каралийчев, СР, 34. Зима дойде, сняг захвана, / .. А по пътят, виж, треперят / и с невесели лица / ходят хлебец да намерят / сиромашките деца. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 322.
3. Който с вида си предизвиква тъжно или неприятно усещане, който не радва; нерадостен, безрадостен, тъжен, печален. По ливадите.. са разположени.. тилови части.. Човешките потоци се оттичат обратно там, отдето са тръгнали. Невесела картина, в която няма ни величие, ни трагизъм. Л. Стоянов, Х, 124. Усмивката ти бе очарователна. / Очите, къдрите ти — всичко помня! / .. / Душата ми бе пълна с чувства смесени: / любов и гордост. — / Гордостта, че ето / и в нашта бедна улица невесела / е цъфнало такова чудно цвете. Хр. Радевски, ВН, 56.
4. Прен. Който е свързан с неприятни преживявания или събития; нерадостен, безрадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. И в ума ѝ наместо напредните, макар и неопределени, ала сѐ пак светли и приятни мечти, сега се роеха тъжни и невесели мисли. Т. Влайков, Съч. II, 160. Шестдесетгодишнината буди у някои рожденици невесели чувства. А. Гуляшки, ДМС, 16. Сънувах те и тая нощ: стоеше / замислена, безмълвна, тъжна ти / до мойто прозорче и цяла беше / потънала в невесели мечти. К. Христов, Мис., 1896, кн. VI, 440. Невесел спомен. Невесела история. Невесели новини. Невесело настроение. // За период от време — който е изпълнен с неприятни, нерадостни събития или преживявания; безрадостен, нерадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. В широките май неприветливи стаи на грамадното здание, което сега носи име "Училище "Алеко Константинов", е минало невеселото детинство на най-веселия български писател [Алеко Константинов].П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Бръмченето на врътеното в самотните ѝ часове не беше като по-напред сладка песен, а тъжна приказка за невеселите дни, които лоши и завистливи хора докарват на прогледналото сираче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. Той се ровеше в спомените си от оная невесела пролет,.., до това щастливо лято. Цв. Ангелов, ЧД, 241.
5. В който няма радост, удоволствие; безрадостен, нерадостен. Така редът в манастира беше от добър по-добър, макар животът да беше отруднен, стегнат и невесел. Д. Немиров, Б, 193. Опитваше се да походи из двора,.., лениво и без желание,.. На едно място той спира невеселата си разходка. Й. Йовков, АМГ, 163. Вельо даде един превъзходен обяд на гостите си, само на мъжете.. Угощението беше невесело, ако и да попиха множко. Ив. Адженов, ВК (превод), 43. // Който не предизвиква смях. Колко бедствия, трагедии / чезнат, дири не оставят, / и невесели комедии / в мрака глухо се заравят! Ив. Вазов, Съч. IV, 42.
6. Прен. Разг. За време, природа — който е облачен, дъждовен, без слънце; мрачен, навъсен. Каулбарс напусна София на 8 ноември. Денят бе невесел, един мрачен ноемврийски ден на София. С. Радев, ССБ II, 473.